Ева (откъс)

Ева е облегнала гърба си на моя и отегчено пъшка. Знам, че сега зяпа празния лист и превърта химикала между пръстите си. Небрежна като фокусник на представление.
– Хайде да се прекъпем! – казва след малко тя.
– Не.
– Така ще си събера мислите.
– Да, бе.
Под нас, щом мързеливото море реши да близне скалите, се чува по едно "пльок".
– Горещо ми е. Не мога да се концентрирам.
Леко се извръщам и опирам ледената бутилка в гърба ѝ. Тя изкрещява.
– Ето така. Няма нужда да ми благодариш.
Ева не понася да се шегуват с нея, когато не е в настроение. От друга страна, затова тя никога не е в настроение. Изправя се рязко и аз почти падам по гръб.