In vitro veritas (откъс)

Мария не беше умна, нямаше приятели, нито цели. У нея никой не беше откривал нищо. Изключение правеше само това, което докторите бяха видели в изследванията ѝ, и заради което я викаха отново и отново. Накрая тя се почувства толкова специална, че се съгласи. За пръв път в живота си бе станала важна, наистина важна, толкова важна, че един от тях бе казал, че тя го интересува повече от всичките му приятелки, взети заедно. Мария усети за пръв път от много години, че може да е приятно, когато бузите ти поруменеят от срам.